Все по стария начин ще я караме.

Все с кавги, все с инат

Ще ударим дъното, ще дойде Край!

Аз ще застана горда пред теб-

Ти егото и ината ще държиш..

И Край!.. Отронен лист

Ще падне от дървото на Любовта!

Ти ще мълчиш, ще преглъщаш

Болката като горчиво вино.

Отвътре ще гърмиш

Като тапата на шампанското,

Но не ще отрониш дума, нито стон,

Че си останал сам на трона.

А аз като буря ще вилнея,

Като Хала ще опустоша всяка срещната душа.

Накрая ще отворя книга, ще я скъсам,

Ще съскам, ще псувам дори…

Ще изпия чаша от нашето вино.

Ще станат две, три… но ти не мисли.

А детето ще гледа

Как птиците в небето … свиват си гнездо.

А ние превръщаме нашето

В мечешка бърлога… без плам, без стон…

И тъй ще отлитат годините,

Ние ще остаряваме,

Ще пием от старото вино с танин,

Ще горчи, ще е мътно…

Цигара.. и малко дим…

Затова по- добре да мълчим.

Да не може нивга нашето гнездо

Да се разруши, да боли, да тежи…

Дори и болката се преглъща с вино..

Ела да се прегърнем,

Ела да пушим… и мълчим!