последно сбогом да ти отдадат.

Къщата ти се оказа тясна,

но болката не могат те да намалят.

Затвориха ковчега бързо,

пръст отгоре го покри,

а земята е студена,пуста,

ледена душата се руши.

Оставихме те там в гроба,

тесен,малък е за нас.

Болката така сурова,

става все по-силна с всеки час .

Братленце няма те вече,

как да повярваме кажи.

Щом прозореца открехнат,

теб очаквам да зърна с очи.

Майка ти те чака на вратата,

братчето ти на портата стои,

всеки плаче и не вярва,

че върху теб пръста лежи.

Кажи ми хубаво ли е там? Ангелите пеят ли?

Там алкохол, купони, приятели, забави има ли?

Спомените за отминалите времена носиш ли ги със себе си?

Там имаш ли добър приятел като този на Земята?

Този, който рамо до рамо до теб стоеше.

Този, който споделяше и щастие, и болка, и сълзи и радост.

Този, който посред нощите ставаше, за да те прибира или да лудува с теб.

 А какво е чувството да си там сам, какво е чувството приятелите или поне познатите ти да са тук долу?

Не съм аз човека, който да те съди и нямам това намерение, но там ли ти е мястото... долу под земята?

Не трябваше ли да сте с нас, да сте живи и здрави...

Приятелю, там ли трябва да си, на два метра под Земята?!

Оставихте само спомени и сълзи...

Не те ли е жал поне малко за най- добрия ти приятел ....

Крие мъката си, но аз знам, че му е тежко, че му липсваш и че се чувства самотен ...

Никой не може да заеме твоето място в сърцето му, защото ти му беше най- добрия приятел...

Знам, че не си струва да ви пиша,

че няма да ми отговорите,

че няма да ме чуете,

че няма да ме видите,

 но знам, че сте някъде, на по- добро място, щом не се връщате от там!

 Знам, че много ви обичам, че след всеки изминал ден все повече ми липсвате.

 Всеки ден живея с надеждата, че ще дойдеш, ще ми звъннеш, ще ме прегърнеш, ще ме помилваш…

Но ще си остана само с надеждата, само ще се надявам някога отново да те видя..

Имам нужда да те видя, да те прегърна, да ти се усмихна дори.

Имам нужда от твоята подкрепа, от твоето рамо, от една твоя дума.

Имам нужда от това да си тук до мен.

Имам нужда от вас, защото не ви е там мястото!

Не минава ден, в който да не се сетя за вас,

не минава ден в който да не ви спомена.

Отдавна спрях да се надявам да ви видя, да ви прегърна,

загубих я надеждата че ще се върнете от там на където се запътихте, там където стигнахте.

Ето, минаха  годините, а липсата ви се чувства още.

 Аз знам, че вие ни пазите и бдите над нас,

знам че всичко виждате и чувате.

Затова чуйте молитвите ни…

Върнете се в дните на младост, в дните на живот!

Бъдете и останете винаги до нас!...