Постинг
13.04.2018 09:56 -
Толкова
Толкова рядко взех да плача,
че се уплаших да не би
да съм станала безчувствена.
Толкова празна стана душата ми,
че чак прахолясаха чувствата.
Толкова изпотрошено бе сърцето ми,
че пепелта беше едра.
Така ми бе самотно,
че дори мъката по някого ми беше по- поносима.
Да бях мъртва, по- жива щях да се чувствам,
а то- жива съм, но в душата мъртва.
Храм да ми бе сърцето-
тишината щеше да екне в ехо.
Сълзите ми да бяха вулкан
щяха да изригват постоянно...
Ала нищо от това не беше така,
а аз бях просто.. Жива!
че се уплаших да не би
да съм станала безчувствена.
Толкова празна стана душата ми,
че чак прахолясаха чувствата.
Толкова изпотрошено бе сърцето ми,
че пепелта беше едра.
Така ми бе самотно,
че дори мъката по някого ми беше по- поносима.
Да бях мъртва, по- жива щях да се чувствам,
а то- жива съм, но в душата мъртва.
Храм да ми бе сърцето-
тишината щеше да екне в ехо.
Сълзите ми да бяха вулкан
щяха да изригват постоянно...
Ала нищо от това не беше така,
а аз бях просто.. Жива!
Няма коментари
