такъв те взех, такъв те познавам.

Сам с всичките свои мечти,

с мислите за думите казани.

Не, не си виновен ти,

че Бог такъв те е сътворил!

Загърбил всички наоколо,

с болката съвместим!

Умислен, с премрежен поглед,

хвърлил око пак към миналото.

Но не се сърди,

не си виновен ти!

Не можеш с лека ръка

да отминеш грешките стари,

главата си с глупости не товари,

заради грешките на останалите твари!

Аз знам, ще дойде ден

с теб на тази тема пак ще говорим!

И разрошените руси коси

ще бъдат само от сън разрошени.

Че влажните сини очи

ще бъдат вече спокойни!

Ще намериш път към вярната посока,

на твоите верни мисли и мечти.

Но тогава не ще плачеш от болка,

а от щастието, което си допуснал ти!