Пееш ли, пееш, мое сърце,
Тази песен любовна,
Но мълчи, не гълчи,
Истината люта, отровна.

Че тебе, сърце, отдавна
И трепет не минава.
Не трепти туй,
Дето лесно не минава.

Ей там седи, в дъното
На лявата клапа.
Не иска да го изпомпа
Кръвта отлята.

Да текне, там дето не тече
Кръв отровна и люта
Змия неуморна,
Пясък по вените.

Че камък, там заседна
И не рече път да стори,
Да разчупи силните окови
На пеещото сърце.

Че песента ти става тиха,
Само нощем тихо чувам.
Защото топлината отлина,
И студ е там заровен.

Не плачи, сърце,
Други сили ще намеря,
Твойта песен ще запея
И ще ти дам криле!