Грозен, студен, есенен ден,
ту скрива, ту показва усмивката си за мен.
Бледнее и чернее пред изминалите дни,
пред летните, пиянски вечери.

Мрачен, студен, есенен ден,
напомнящ за лятото както на теб, така и намен.
Рисува картини от летните вечери
и превръща голите рамена в облечени.

Грозен, студен, есенен ден,
праща няколко топли усмивки на мен
и размишляваме заедно върху живота суров,
както и върху "неописуемата" любов.

Облачен, студен, есенен ден,
препращаш хиляди спомени към мен.
Държиш очите ми отворени, а сърцето затворено-
горкото, от мъката зла е отровено.

Грозен, студен, есенен ден,
ти просто събираш мъката в мен.
Пълниш главата ми с грозни мисли
и тананикаш, пълни със спомени, песни!

Ветровит, студен, есенен ден,
какво ли изобщо знаеш ти за мен?!
Защо изпълваш моето ведро съзнание 
с грозно и мрачно отчаяние?!

Грозен, студен, есенен ден,
прати някой да стопли мен.
Но нека този някой да го избера аз,
за да бъде до мен в студ и мраз!