Плачех за измислени приятели.
За фалшиви любови.
За дребни предателства.
За ножове в гърба.
За удари под кръста.
Наплаках се. И започнах да очаквам или по-скоро да не очаквам от никого нищо.
Аз съм си най- добрия приятел. И съжалявам, но се научих да обичам себе си.
Научих се да предпазвам себе си.
Сложих си маската с усмивката. И театъра започна.
И чакам някой да види през маската.
Някой да види през празния поглед.
Странно е. Болката си e отишла. Избледня със спомените. Със старите снимки в албумите.
Каквото успях, простих. Каквото можех- забравих.
Останахте в миналото с етикет "безразличие".