Виждам спомен те е завладял

И усмивките ти е обрал.

Защо си тъй посърнал ти,

Кажи ми, моля те, не ме мъчи!

Мога ли да ти помогна с нещо,

Мога ли да стопля сърцето стенещо?

Спомен зъл нахлул е там,

А ти от мъка се чувстваш сам!

Недей любими, не се мъчи,

Сподели и няма да горчи!

Не на цяло, но малко знам,

Защо си стигнал ти до там.

С единия крак в миналото,

А с другия сега..

Не отронвай ти сълза!

Миналото не ще го върнеш,

Но от време на време ще боли

И понякога ще бликат пак сълзи.

Аз ще съм тук до теб,

С рими и някой друг куплет,

Да те топля и обичам,

Във вярност да се вричам!